Детството,както казват,е определящо в развитието на човека и на човешкия род.Преддверие към по-нататъшното им съществуване, някакъв негов първообраз или модел,но и отделен самостоятелен живот,цял свят,цяла вселена.И ето някак неочаквано почти, етимологичният прочит на Рупци, наименованието на родното село, за поетесата Ваня Ангелова става поглед към детството на предците,към свещената история на мита,укрил се от забравата и „корупцията” на времето в географското име на селището.Рупци-Мерoпе – звезда от съзвездието Плеяди.Загубило неударената сричка „ме”,запазило корена „рoпе”,към който за благозвучие сапeите – славянизирано тракийско племе,прибавили сричката „ци”, и днешните рупци се оказват деца на нимфата Мерoпе и земния човек Сизuф. Истински полубогове. Припомнила си сънищата на мита,авторката Ваня Ангелова разказва в своята стихосбирка „Мерoпе” любопитната история за плеядите.Твърде архаична,ако се съди по дадените сведения за съществуването на съзвездието и основната задача на този мит:да впише родовия колектив в целостта на природо-космическия свят,но и същевременно да го обособи. Ориoн,ловецът,влюбено и неуморно преследва седемте дъщери на нимфата Плейoна и титана Атлaс. Спасява ги самият Зевс, превръщайки ги в гълъби,които излитат в небето и се превръщат в седем звезди.И до днес те светят с прекрасна светлина.

Когато заговорим за “Старогръцката митология” то ние с трепет си спомняме за вълшебната книга на немеца Николай Кун “Старогръцки легенди и митове”. Обаче нашите асоциации спират до тук. Освен за Зевс, Хера, Херакъл и Хубавата Елена, и то в най-добрия случай, нашите спомени не ни водят до никакви други реминисценции. Затова “Автентичното научно изследване - Мерoпе” на Ваня Ангелова със засегнатите в него митологични образи блести като “Прометеев въглен” всред океана от всеобщото незнание. Младата поетеса засяга онези персонажи от гръцката митология, които са малко известни на българската общественост. И това не е всичко... Книгата “Мерoпе” блести и със своята поетична енциклопедичност, като ни въвежда методично, както в света на митологията, така и в света на историята и астрономията. И всичко това облечено в бляскавите доспехи на художественото слово. Като добър учител младата поетеса Ваня Ангелова ни води из дебрите на сложната материя, посочва ни своите герои и ни обяснява подробно, понякога с помощта на модерни сравнения, историята и митологията на позабравеното селце Рупци/Меропе. Много може да се говори за поетесата Ваня Ангелова и за нейната книга “Мерoпе”, но точно преди да кажа “Конец”, искам да подчертая онази лирична позитивност и доброта, които струят от стиховете. И точно тук се сещам, че основната роля на поетите е да направят хората поне малко по-добри и обичащи.

Ваня Ангелова със своята книга:”Улпия Никополис Ад Иструм” се намира вече на площада на литературния „Акропол”, успешно преминала петте негови порти със своите пет книги. Разбира се, пътят до тук не е лесен. Ще срещнем и поетични вълнения и литературна завист, любов към този античен град и литературна омраза..., но и това са част от преградите, които трябва да преодолее един поет и за това са колоните от двете страни на пътя, да му напомнят за трудностите. Или, ако трябва да перефразирам една мисъл на евангелистите Матей и Лука за силата и за Божието царство, ще кажа: „Литературният Акропол се превзема със сила, а не с насилие”. Силата на Ваня Ангелова се състои в мощното съчетание на интелект и литературен талант, и доказателство са тези 200(двеста) страници поезия за един град, който тя със своята поетична дарба възкресява от миналото. Тази книга е същевременно и едно научнопоетическо изследване,- един израз, който вероятно може да смути някои от тези, които ще я четат. Тази книга не е обикновена стихосбирка. Освен първокласна поезия, тя – книгата има и солиден научен апарат, отговарящ на съвременните научни изисквания.

Никoполис Ад Иструм /в превод “Град на победата към Дунав”/е основан в 102г. от император Марк Улпий Траян/род. на 18 септември 53г. в Итaлика,починал 117г./ в чест на победата му над непокорните даки,с цел да се опазва водния път,водещ към техните земи. От началото на II в. до средата на IV в. градът е най-значителният стратегически център във вътрешността на областта Мизия между река Истрос/Дунав/ и Хемус/Стара планина/.Пострадал от първото и второто готско нашествие,градът е възстановяван от византийците през V – VI в.Досега е изследвана само една трета част от територията,на която се е намирал античният град.Открити са интересни находки,принадлежащи на различни епохи.На самия вход на римския град се намират Двете порти/Северната порта/.Между тях имало малко разстояние.Едната била падаща/вдигала се е нагоре и надолу,а другата се е отваряла и затваряла широко встрани.По това време е съществувал робовладелският строй.Когато нахлуел в града враг или странник,ако не го убиела една от двете порти,той ставал роб в Никoполис Ад Иструм до края на живота си.От Двете порти се тръгва по Кардo мaксимус/Север – Юг/,който се пресича с Декумaнус мaксимус/Изток – Запад/.Декумaнус мaксимус е главният път на града.Съществувала е още една градска порта – Порта Романа/Западната порта/,точно в центъра на града,която е отвеждала пътниците към Рим.Тухлите,капuтелите и хоросанът са оригинални от римско време.Градът е бил с площ 330 декара и с население около 3500 жители, разполагал е с Монетен двор,в който от II до VII в. са сечени около 910 вида монети.Надписите са предимно на гръцки и на латински,повечето от които са на старогръцки. В града се е говорело преди всичко на гръцки и на латински.Гръцкият изтиква латинския назад.Римските императори са учели гръцки и са смятали гръцкия за по-висш от латинския.Градът е бил снабден с водопровод /Акведукт/от с. Мусина и с.Никюп.Никoполис Ад Иструм е бил водоснабден и с канализация за мръсната вода.Римляните премахват оловните тръби,изграждат водната канализация с керамични тухли и я измазват с водоустойчив хоросан.Градът е бил с Хипокaуст/подово отопление/.Никoполис Ад Иструм е бил отоплен.Имало е и Термоперипaтос/закрита отоплена алея за почивка/,където римляните си отдъхвали,предимно богатите.Открит е фронтон с две копия и с щит, който е стоял на покрива на здания и сгради.От Термоперипaтоса нагоре се е намирал Кастeлът /Новият град/,където са били помещенията и на римските войници.Над Декумaнус мaксимус се намирал кварталът на богатите,който и до днес не е изследван,както и Кастeлът,в който са открити две раннохристиянски базuлики/храма/.Капителите на колоните са оригинални.В Одеoна /Амфитеатъра/освен културно – масова работа е имало и гладиаторски боеве.Запазена е портата на Одеoна, изключително акустична и днес.Навярно е направена от специален материал…Одеoнът е бил с около 300 – 350 места и е бил покрит.От двете страни на Одеoна е имало магазини,а пред магазините е бил Агoра/Централният площад/. На Агoра са били разположени градският съвет и съдебната палата,както и Римската гражданска базuлика,която е била дълга около 15 – 20 метра и в нея римляните са се молели на своите езически богове,извършвали са се съдопроизводства,търговия и др.Точно в центъра е разположен постамент на конна статуя с пълководец,вероятно император или военачалник/може би дори на император Траян/.Конят и статуята на пълководеца отсъстват,а постаментът доскоро е смятан за жертвеник,тъй като римляните са правели много жертвоприношения на своите богове…Наблизо се намира и постаментът с Римската вълчица,както и постаментът с гущера.Предполага се,че майсторът е поставил гущера като свой знак.В Никoполис Ад Иструм е открита и статуята на бога на медицината – Асклeпий/Ескулaп/,а наблизо се намира и саркофаг на шестгодишно дете.В началото на входа при влизането в града,точно над Кардo мaксимус отляво се намира семейна гробница и находка от тракийска гробница/първата в началото/,намерени до една от могилите.На тракийската гробница има надпис,на който пише,че тя е семейна гробница на хора,загинали при земетресение. А отдясно се намира надгробна плоча с капаци на саркофази,като върху единия капак е изобразена римската богиня – горгоната Медуза.Некрoполите са два и се намират далече от града. Те са обрасли с трева.Всичко е под земята и на повърхността нищо не се вижда,а Акрoполът/Укрепителната стена/го няма. Римската баня също е на територията на града,цялата обрасла в трева,макар разкопките да личат.Била е свързана с водопровод и е отоплявана с Хипокaуст.В нея са открити останките на жена със златни красиви обици,навярно загинала при земетресение или при нападенията на готите и останала завинаги под руините на банята.Близо до Кастeла – там,където се пресичат Кардo мaксимус и Декумaнус мaксимус е открит и Писуaрът/градската обществена тоалетна/.За съжаление,когато са се строили Никюп и околните села,много камъни са взети от Никoполис Ад Иструм. За моста на река Росица/Рюсuке на тракийски/са взети повече от 2000 каменни блока.Такива каменни блока има и в селата Ресен,Поликраище,Арбанаси и дори на Царевец. В района на Никoполис се намират повече от 100 могили.Някои от тях са тракийски и римски гробници,други са обозначителни,а трети – сигнализационни.Там имало постовu,които давали сигнал,когато се появели врагове или съмнителни личности.Но Никoполис е жив и днес,и е неумиращ!За да остане жив във вечността,зависи единствено от нас,от никой друг! Именно затова искам да благодаря на хората, които ми сътрудничиха през цялото време за написването на тази книга и бяха неотлъчно до мен:на съпруга ми и на сина ми,на Анa Славкова - редактор и литературен критик,без която книгата никога нямаше да бъде това,което е сега,на Теодоси Попов - режисьор,актьор,поет и писател,специално на Стоян Долапчиев – преподавател във ВТУ”Св.Св.Кирил и Методий”,поет,писател, редактор и коректор на книгата,дал ми особено ценни напътствия, на Иван Църов - археолог от Историческия музей,отдал повече от 20 години от живота си на Никoполис Ад Иструм,който ми помогна с много материали за града,на Георги Банков Лазаров - историк,помогнал за спасяването на статуята на Асклeпий,на Статко Статев и Симеон Ангелов - моите екскурзоводи,които отговарят за охраняването и опазването на обекта,на бившия кмет на с.Никюп и, не на последно място,на жените от питейното заведение в центъра на селото,чиито имена не зная и моля да ме извинят за това,но които ми предложиха не само прекрасно кафе,но и необходимата информация и ме свързаха с правилните хора.Това са ветераните,които карат камъните да оживеят.Те обичат тези камъни. Душите и сърцата им са в Никoполис Ад Иструм/на гръцки Нейкополейтoн прос Истро/.С изранени ръце,без никакво заплащане,те разравят руините и откриват сред тях безценни находки,които да предадат на идните поколения.Не им е лесно в този свят на безнаказно действащите иманяри и на незаинтригуваните за култура управници,чийто ум не стига до там да се оправи поне пътят,който води до това място с антично древно значително минало,посещавано от милиони чуждестранни туристи и специалисти!А тези хора,които плачат за камъните и с изранените си ръце възстановяват Никoполис и чрез тях той оживява пред нас, заслужават поклон,защото,ако не са те - миналото би си останало там - в руините на древния римски град,и заедно с тези руини да бъде погребано. Това са истински добрите и щастливи хора!Те плачат за камъните и се радват за тях,скърбят с тях.Георги Банков разказва,как се е разплакал като дете,когато разбрал,че статуята на Асклeпий е открадната и,когато същата статуя била намерена,той бил невероятно щастлив, признавайки,че това бил един от най-щастливите мигове в живота му.Тези хора са посветили живота си на Никoполис Ад Иструм и заслужават истинско уважение за това.Няма да забравя,как бродехме из Никoполис със Статко Статев,който заедно с Георги Банков и Симеон Ангелов извадил семейната римска гробница и находката от тракийската гробница до една могила.Когато в най-големия бурен вървяхме към римската баня,не мислехме за змии и за големите дупки в земята,които срещахме,а щастливи вървяхме към банята на древните римляни. Никога не бях идвала тук,но имах усещането,че зная пътя и че вече съм била тук и преди,макар че не вярвам в прераждането. На тръгване Симеон Ангелов ми каза да си взема тухла за спомен от Никoполис.Искаше ми се да имам нещо от Никoполис,но не си взех дори камъче,защото помислих,че ако взема антично камъче или тухла,оригинални от римско време,на тяхно място ще трябва при изграждането на града да сложат тухла и камъче от наше време,а не оригиналните от римско.Не можех да ощетя Никoполис по този начин.За мен това би било смъртен грях.Нещо трябваше да взема от Никoполис!Не взех тухла,нито камъче,но взех със себе си спомена за този град,усещането,че съм част от него и неговата история,взех знанията, получени от тези хора,техните разкази,усмивки и щастливи лица,техните безупречно чисти сърца,които са тук с мен в моята книга.Тръгнах си,но останах там завинаги!

Nicopolis Ad Istrum /si traduce “Citta della vittoria verso Danubio/ e fondata nel 102 dall’imperatore Marco Ulpio Traiano /nato il 18 settembre 53 ad Italica, morto nel 117/ in onore della sua vittoria sui daci ribelli, allo scopo di salvaguardare l’acquedotto che andava verso le loro terre. Dall’inizio del II secolo fino alla meta del IV secolo, la citta e il centro piu strategico all’interno della regione di Misia, tra il fiume Istros /Danubio/ e la montagna Hemus /i Balcani/. Dopo aver subito la prima e la seconda invasione dei goti, la citta viene ristaurata dai bizantini nel periodo V-VI secolo. Finora sono realizzate delle ricerche scientifiche solo su un terzo del territorio su cui si trovava la citta antica. Sono state scoperte delle trovate interessanti, appartenenti ad epoche diverse. All’ingresso stesso della citta romana si trovano le Due porte /la Porta Settentrionale/. Tra queste c’e stato un piccolo spazio. La prima e stata levatoia /a ribalta/ e l’altra si apriva e si chiudeva largo. In quell’epoca esisteva il sistema schiavistico. Quando la citta veniva invasa da un nemico o quando vi entrava un forestiero, se non veniva ucciso da una delle due porte, lui diventava schiavo a Nicopolis Ad Istrum fino alla fine della sua vita. Dalle Due porte si prende Cardo maximus (Nord-Sud) che incrocia Decumanus maximus (Est-Ovest). Decumanus maximus e la strada principale della citta. C’e stata un’altra porta della citta – la Porta Romana /la Porta Occidentale/, nel centro stesso della citta, la quale portava i viaggiatori a Roma. I mattoni, i capitelli, la calcina sono originali dai tempi dei romani. La citta aveva una superficie di 330 dca e una popolazione di circa 3500 abitanti; disponeva anche di una Zecca, nella quale dal II secolo al VII secolo si coniavano approssimativamente 910 tipi di monete. Le scritte sono prevalentemente in greco e in latino, la maggior parte delle quali in greco antico. Nella citta si parlava soprattutto in greco e in latino. Il greco respinge il latino indietro. Gli imperatori romani studiavano il greco e lo consideravano superiore al latino. La citta era munita di un Acquedotto dal villaggio di Mussina al villaggio di Nikyup. Nicopolis Ad Istrum aveva anche un sistema di approvvigionamento d’acqua e di canalizzazione per le acque sporche. I romani tolgono i tubi di piombo, costruiscono la canalizzazione dell’acqua con mattoni di ceramica e vi mettono della calcina resistente all’acqua. La citta disponeva di un Ipocausto /riscaldamento del pavimento/. Nicopolos Ad Istrum e stata riscaldata. C’e stato anche il Termoperipatos /un’aiuola coperta e riscaldata, destinata al riposo/, dove i romani rilassavano, in prevalenza i ricchi. E’ scoperto un frontone con due lance e uno scudo, il quale stava sul tetto di costruzioni e di palazzi. Dal Termoperipatos in su si trovava il Castello /la Citta Nuova/, dove stavano anche i locali dei soldati romani. Sopra Decumanus maximus si trovava il quartiere dei ricchi che non e esaminato neanche fino ad oggi, come anche il Castello in cui sono state scoperte due basiliche /templi/ del periodo del primo cristianesimo. I capitelli delle colonne sono originali. Nell’Odeon /l’Anfiteatro/, oltre alle esibizioni culturali di massa, si svolgevano anche lotte gladiatorie. E’ conservata la porta dell’Odeon, esclusivamente acustica ancora oggi. Probabilmente e stata realizzata da un materiale speciale… L’Odeon aveva circa 300-350 posti ed era coperto. Ai due lati dell’Odeon c’erano dei negozi e davanti ai negozi stava l’Agora /la Piazza principale/. All’Agora sono stati dislocati il consiglio cittadino e il palazzo della giustizia, come anche la Basilica cittadina romana, la quale era lunga circa 15-20 metri e dentro i romani pregavano davanti ai loro dei pagani, si emettevano sentenze giuridiche, si faceva il commercio, ecc. Proprio al centro c’e stato il momumento di una statua di cavallo con un capo militare, probabilmente imperatore o generale /forse anche l’imperatore Traiano/. Il cavallo e la statua del capo militare non ci sono e il monumento, fino a poco tempo fa, era considerato un altare, poiche i romani offrivano molti sacrifici ai loro dei… Vicino sta anche il monumento della Lupa romana, come anche quello della lucertola. Si suppone che il maestro abbia messo la lucertola come un segno distintivo suo. A Nicopolis Ad Istrum e trovata anche la statua del dio della medicina – Asclepio /Esculapio/, e vicino sta il sarcofago di un bambino di sei anni. All’inizio dell’ingresso, proprio sopra il Cardo maximus, sulla sinistra, si trova un sepolcro di famiglia e una trovata di un sepolcro dei traci /il primo sta all’inizio/, scoperti accanto ad uno dei tumuli. Sul sepolcro dei traci c’e una scritta che dice che quello e un sepolcro di famiglia di persone, perite durante un terremoto. E a destra sta una lapide con coperchi di sarcofagi e su uno di questi e raffigurata la dea romana – la gorgone Medusa. Le necropoli sono due e si trovano lontano della citta. Sono ricoperte d’erba. Tutto sta sotto la superficie della terra e niente si puo vedere e l’Acropoli /il Muro di fortificazione/ non c’e. Anche le Terme romane si trovano sul territorio della citta, tutte ricoperte di erba, benche si vedano gli scavi. Sono state legate ad un acquedotto ed erano riscaldate mediante l’Ipocausto. In esse sono trovate le reliquie di una donna dai begli orecchini d’oro, probabilmente morta durante un terremoto o durante le invasioni dei goti ed e rimasta sotto le ruine delle terme. Vicino al Castello – la, dove si incrociano Cardo maximus e Decumanus maximus e scoperto l’Orinatoio /il bagno pubblico della citta/. Purtroppo, quando si costruiva il villaggio di Nikyup e i villaggi vicini, molte delle pietre sono state prese da Nicopolis Ad Istrum. Per il ponte del fiume di Rossitza /nella lingua dei traci – Ryusske/ sono stai presi piu di 2000 blocchi di pietra. Tali blocchi ci sono anche nei paesi di Ressen, Polikraishte, Arbanassi e perfino anche su Tzarevetz. Nella zona di Nicopolis si trovano piu di 1000 tumuli. Alcuni di essi sono dei sepolcri traci o romani, altri servono di marchi e di segni. La stavano delle guardie che facevano un segno quando apparivano nemici o persone di poco credito. Ma Nicoplis e viva ancora oggi ed e immortale! Perche rimanga nell’eternita - la responsabilita spetta solo a noi e a nessun altro! Ecco perche vorrei ringraziare le persone che mi hanno prestato la loro collaborazione mentre scrivevo questo libro: mio marito e mio figlio, Ana Slavkova – redattore e critico letterario, senza la quale questo libro non sarebbe mai stato quello che e adesso, Teodossi Popov – regista, attore e scrittore, un ringraziamento speciale per Stoyan Dolaptchiev – poeta, scrittore, insegnante all’Universita di Veliko Tarnovo “S.S. Cirillo e Metodio” e anche redattore e correttore del libro, i consigli del quale mi sono stati molto utili, ringrazio Ivan Tzarov – archeologo del Museo storico, il quale ha dedicato piu di 20 anni della sua vita a Nicopolis Ad Istrum e che mi ha aiutato con molti materiali per la citta, Georgi Bankov Lazarov – storico che ha aiutato per il salvataggio della statua di Asclepio, Statko Statev e Simeon Angelov – le mie guide, le guardie del luogo storico, l’ex sindaco del villaggio di Nikyup e, non all’ultimo posto, le signore del bar al centro del paese i cui nomi non conosco e ne chiedo scusa, che mi hanno offerto non solo un ottimo caffe, ma anche l’informazione necessaria e mi hanno aitato a trovare le persone giuste. Questi sono i veterani che fanno le pietre vivere. Loro amano queste pietre. Le loro anime e i loro cuori sono a Nicopolis Ad Istrum /in greco Neycopoleyton pros Istro/. Con le mani impiagate, contro nessun pagamento, loro scavano le rovine e scoprono delle trovate preziosissime che trasmettano alle generazioni che seguono. Non e facile per loro in questo mondo di cercatori di tesori che operano impuniti e di politici-statisti che non si interessano di cultura, nella mente dei quali non c’e nemmeno il pensiero che sia ristaurata almeno la strada che porta verso questo luogo di passato antico, visitato da milioni di turisti e da specialisti stranieri. E queste persone che piangono per le pietre e con le loro mani impiagate ristaurano Nicopolis e cosi essa ridiventa viva per noi – loro meritano un inchino, perche se non ci fossero state loro – il passato sarebbe rimasto la, sotto le rovine dell’antica citta romana e sarebbe stato sepolto. Sono queste le persone veramente buone e felici! Loro piangono per le pietre e sono felici per le pietre. Georgi Bankov racconta che ha pianto come un bambino dopo aver appreso la notizia che la statua di Asclepio era rubata e quando la stessa statua era di nuovo trovata – lui e stato felicissimo e confessa che quello e stato uno dei suoi momenti piu felici nella vita. Queste persone hanno dedicato la loro vita a Nicopolis Ad Istrum e percio meritano una vera stima. Non dimentichero come girovagavamo per Nicopolis con Statko Statev che insieme a Georgi Bankov e Simeon Angelov aveva scavato il sepolcro di famiglia e la trovata del sepolcro dei traci accanto ad un tumulo. Quando nelle erbacce piu folte camminavamo verso le Terme romane, non pensavamo a serpenti e ai grandi buchi nella terra che incontravamo, ma camminavamo felici verso le terme degli antichi romani. Non c’ero mai stata prima, ma avevo la sensazione che conoscevo la strada e che ci sono stata anche prima, nonostante che non creda nella reincarnazione. Quando partivo Simeon Angelov mi ha detto che potevo prendere un mattone da Nicopolis. Volevo avere qualcosa da Nicopolis, ma non ne ho preso nemmeno una pietruzza, perche ho pensato che se io prendessi una pietruzza antica o un mattone, originali, dai tempi romani, al posto loro, per la costruzione di qualche edificio, si dovrebbero mettere un mattone o una pietra dei tempi nostri, e non originali. Non potevo danneggiare Nicopolis in questo modo. Per me quello sarebbe stato un peccato mortale. Non ho preso ne un mattone, ne una pietruzza, ma ho preso con me il ricordo di questa citta, la sensazione di essere una parte di essa e della sua storia, ho preso le informazioni che mi hanno dato quelle persone, i loro racconti, sorrisi e visi felici, i loro cuori assolutamente puri che sono qui con me, nel mio libro. Sono partita, ma sono rimasta li per sempre!

В Одриското царство

В началото на октомври 2014 г. излезе от печат книгата с историческа поезия на Ваня Ангелова – „В Одриското царство“. Неин редактор и рецензент е писателят Георги Георгиев. Книгата представлява трилогия и отразява живота на одрисите по нашите земи. Трите u части носят следните наименования – „Градът на Перун“, „Градът на Зевс“ и „Градът на Севт III“. В края на книгата има включени приложения със снимков материал. Техническото оформление на книгата и предпечатната подготовка също са направени от авторката.
С помощта на историческия епос Ваня Ангелова описва живота на тракийското племе одриси, населяващо в античността териториите, простиращи се до завоя на река Тонзос при Кабиле, както и до долното течение на река Хеброс. През погледа на поетесата книгата отразява живота на племената във формираната Одриска държава, просъществувала от V век пр. Хр. до I век сл. н. е.

Зов Нимфея

В началото на октомври 2014 г. излезе от печат новата книга на Ваня Ангелова „Зов Нимфея“ („Зовът на Нимфей“). Книгата е написана на руски език в оригинал от авторката, затова тези стихове ги няма преведени на български език. Редактор, рецензент и коректор на книгата е руската поетеса Олга Кутлина от гр. Тула, член на Съюза на писателите на Русия. Останалите рецензенти и коректори на книгата са руската поетеса Татяна Суздалска от град Москва (член на Московската градска организация на Съюза на писателите на Русия, член на Международната литературна общност „А. П. Чехов“, както и Директор по културните и обществени връзки на радио „Голос Планеты“ („Гласът на Планетата“), гр. Москва) и проф. д-р Гочо Гочев (завеждащ катедра „Русистика“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“). Техническото оформление на книгата и предпечатната подготовка също са направени от авторката, която наскоро получи престижна награда от Москва, Русия, за най-добре пишещия на руски език чуждестранен автор. Книгата се състои от 4 цикъла, като първият е исторически, а останалите – със съвременна поезия.

НЕБЕСНА ЛОГОГРАМА

В началото на август 2014г.излезе от печат поетичната книга"Небесна логограма"от Ваня Ангелова.Редактор на книгата е академик Благовеста Касабова, а рецензент - поетът Александър Калчев. Стиховете са поместени в седем цикъла: "В света на светлината","Златни мигове","Песните на татко","Войните на живота","Медоуста камбана","Подарена вечност" и "Божествени графеми".
"Небесна логограма" е една по-особена книга. В нея се преплитат съвременност и митология, религия, лингвистика и философия.
Тя е една логограма на живота и смъртта, на човешката душевност и на неспирния й стремеж към непознати хоризонти, към трайното и вечното.

ГРАДЪТ НА СЕВТ III

На 2 септември 2014 година излезе от печат книгата с историческа поезия на Ваня Ангелова - "Градът на Севт III". Редактор и рецензент на книгата е писателят Георги Георгиев. Стиховете са поместени в 3 цикъла: "В Долината на тракийските владетели","Бастионите на времето, вечността и безсмъртието" и "Дитирамбите на времето". В края на книгата следват и три приложения със снимков материал от тракийските могили и гробници на Севтополис, от Шипченската епопея и от Розовата долина.
В книгата с помощта на историческия епос са възпяти одриските владетели на Севтополис, започвайки с най-видния от тях - Севт III, основателят на последната столица на Одриското царство, увековечени са тракийските могили и гробници: Казанлъшката гробница, Голямата косматка, Могилата на Грифоните, Голямата Арсеналка, Хелвеция, Оструша, Шушманец, могила"Светицата" и др.
Последният цикъл от книгата обезсмъртява от погледа на съвременния човек Шипченската епопея, боевете при Шипка и Долината на розите.
В книгата на Ваня Авгелова градът на Севт III оживява, възкресен от пепелта, а бастионите на времето, вечността и безсмъртието са издигнати завинаги в сътворените от нея дитирамои.