Кратка биографично-творческа справка
Ваня Христова Георгиева-Ангелова е родена на 15 декември 1967 година в град Червен бряг, Република България. Литературният u псевдоним е Ада Меропе Никополис Ад Иструм. През 1985 година тя завършва Руска езикова гимназия в Плевен. През 1988 година е на специализация в Московския институт "Александър Сергеевич Пушкин". През 1992 година се дипломира със специалност „Руска филология“ във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий”, а две години по-късно получава диплома и от Университета за национално и световно стопанство в град София, със специалност „Международно право и външна търговия“. През 1997 година Ваня Ангелова придобива още една специалност във Великотърновския университет – „Организация и управление на образованието“, а няколко години по-късно завършва и курс за педагози – „Компютърни системи и технологии“. Работила е като директор на училище и като учител.
В момента е докторант на Великотърновския университет
„Св. св. Кирил и Методий”, с научна специалност „Лингвистична историография“, както и хоноруван преподавател по дисциплините „Езикова култура“, „Български език и стил“ и „Теория и методика на редактирането“.
Издала е стихосбирките: „А сега накъде”, „Смисълът на живота”, „С вяра в сърцето”, „Една различна страница”, „Очите на деня”, на която редактор е Евтим Евтимов, „Вилендорфската Венера”(с редактор Йордан Милев), „Колесницата на времето” (на български език – с редактор Марин Кадиев, на македонски език – с редактор и преводач Петко Шипинкаровски, на английски език – с редактор и преводач Михайло Свидерски, и на сръбски език – с редактор и преводач Найдан Стоянович), „В тона на исото“ (съвременна поезия), както и историческите книги „Улпия Никополис Ад Иструм”, „Меропе”, „Под незримите сенки на Нукта” (с редактор Матей Шопкин), "Танцът на Салис" (с редактор Иван Серафимов), „Наследниците на Херакъл” (на български език – с редактор Александър Калчев, и на македонски език от Министерството на културата на Република Македония – с редактор Петко Шипинкаровски и преводач проф. д-р Любинка Басотова), „Завръщане в Галиция” (на български език – с редактор Александър Калчев, и на сръбски език – с редактор и преводач Найдан Стоянович), „Пред жертвеници и олтари“ (на български език – с редактор Матей Шопкин), „В земите на агрианите“, „Градът на Зевс“ и „Градът на Севт III“, които се четат в Германия, Македония, Сърбия, Русия, Полша, Швеция, Албания, Норвегия, Армения, Индия, Япония, Чикаго, Италия, Канада, Австрия, Португалия и т. н. Под печат са книгите u: „Зов Нимфея” („Зовът на Нимфей” – на руски език в оригинал), „Inna wiara” („Чужда вяра” – поезия на полски език в оригинал), „Лингвистична българистика“ (лингвистична и философска поезия), „Отгласи от Мелта“ (с историческа поезия), „Надълго по брега, надълго по морето” (историческа поезия за норвежките викинги), и др. Превела е на български език следните издания: от архаичен руски език – историческия роман „Пътищата на провидението” (с автор Рев Грек и редактор Марин Кадиев), от сръбски език – лиричната книга „Самодива” (с автор Найдан Стоянович, Сурдулица, Сърбия), излязла от печат през ноември 2012 година, от македонски език – „През сън от мъгли и дъждове“ – с автор Михайло Свидерски (поезия), както и романа „Златни обеци за Мария“ – с автор Петко Шипинкаровски. В момента работи и над няколко стихосбирки на български, руски и полски езици и пише роман на историческа тематика в три тома за дакийските войни под надслов „Воля срещу воля”. Работи и над различни преводи на чужди поети и писатели от руски, македонски, сръбски и полски езици. Има публикации в печата, в български и чуждестранни поетични сборници, алманаси, в антологиите „Търновград”, „Ехо от Мелта“, „Тракийска лира“, „Културна палитра“, в списанието за литература, наука и култура „Червен бряг”, в списание „Пламък“ (с автор Георги Константинов, издание на Съюза на българските писатели, в сборника „Св?тлина“, гр. Червен бряг, в юбилейните литературни сборници „Изповеди” и „За него – живота”, издания на поетите и писателите при литературен клуб „Никола Йонков Вапцаров” към Военен клуб, гр. Велико Търново, във „Вестник за жената”, „Трета възраст”, „21 век”, „Борба”, „Янтра днес”, „Новият пулс", издание на Съюза на българските писатели, както и във вестник „Словото днес”, също издание на Съюза на българските писатели. Има публикации и в чуждестранния печат: във вестник „България сега“ (САЩ и Канада; с главен редактор Георги Витанов Богат), във вестник „Виена днес“ (“Wien Heute”, Австрия – 3 брой, 2013 г.; с главен редактор Сашка Журков, на български и в превод на немски), в „BOY???РІ? ????Р?” (в Гърция), във вестника на писателите от Степанакерт (Армения), в списанията „Бранувања”, „Акт“, „Современост” и „Книжевна академиjа“ (в Република Македония, в превод на македонски). Публикувана е и в много чужди антологии и сборници: „Mi smo skupa i kad smo daleko“ (”Когато сме заедно и когато сме далеч”, издаден на сръбски език от клуба на писателите „Душко Трифонович” в град Кикинда, Република Сърбия, в сръбски сборници в Ниш и Врънячка баня (Република Сърбия), в два сръбски сборника на световната поезия, издания на Белград и Кикинда, в антологии в Стокхолм, Кралство Швеция, в алманаха „Ковчег“ (Русия, гр. Тула, сборник на руските писатели), в сборника на Съюза на сръбските писатели „Панонски бисери“ (СКОР, Нови Сад, Сърбия), в електронното списание на Източната сибирска открита академия (ВСОА) – „Вестник Восточно-Сибирской открытой академии“ (брой №8 от 2013 г.; Русия, Красноярск), в „Slow szukajac dla zywego swiata“ (поетичен алманах от XXXVI международен поетичен фестивал в Познан, Полша, включена със стихотворението „Cudza wiara“, написано на полски език в оригинал), в алманасите „Wetar po ocu“ и „Вечити рам“ от международния фестивал във Франкфурт на Майн, Германия (25 октомври 2013 г.). Редактор и съставител е на антология за деца „Килифарче” и на сборника за деца „Извоювани пространства”. Участва в телевизионни предавания, в радиопредавания и поетични филми. Пише сценарии за документални филми на историческа тематика и за поетични филми импресии. Автор на сценария и редактор е на филмите "Вапцаров и новото време" и "Жената – вятър с влюбени очи", които са излъчвани многократно по телевизия "Евроком Царевец”. Във вестник „21 век” в неин превод от руски, сръбски, македонски и полски езици са публикувани произведенията на много световноизвестни поети и писатели от Македония, Сърбия, Русия, Швеция, Армения, Полша и много други страни на света. Автор е на осем научни статии и на една хроника в областта на лингвистиката: 1. „Сосело – поетът с романтичните стихове”, с която участва в конференцията на Националния военен университет, гр. Велико Търново, на 27 юни 2013 година. Статията е публикувана в международното научно списание „Книжевна академиjа“ (ЕСРА, Скопие, Република Македония, в кн. 1-2 от 2013 г.), както и в сборник на Националния военен университет. 2. „Николай Яковлевич Марр – декан с железной рукой” (на руски език), с която участва в конференцията на Башкирския държавен университет на 26 и 27 септември 2013 година. Статията ще бъде публикувана в сборник. 3. Хрониката „Катедрата по съвременен български език отпразнува своята 50-годишнина”, която е публикувана в брой 1 от 2013 г. на филологическото списание „Проглас”, с главен редактор проф. д-р Пенка Радева, издание на Филологическия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. 4. Статията „50 години катедра „Съвременен български език (в съавторство с проф. д-р Пенка Радева“), отпечатана на страниците на вестник „21“. 5. „Николай Яковлевич Мар, картвелските и кавказките езици и „яфетическата теория“ – статията е дадена за печат в списание „Проглас“, издание на Филологическия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Тя е отпечатана и в списание „Книжевна академиjа“, издание на Университета за аудио-визуални изкуства – ЕСРА, Скопие, Република Македония (в кн. 3-4 от 2013 г.). 6. „Правописната реформа от 1945 г. и вестник „Литературен фронт“ – статията ще бъде отпечатана в сп. „Проглас“, във вестник „21“, както и в сборник на Националния военен университет „Васил Левски“, гр. Велико Търново. 7. „Правописната реформа от 1945 година и нейното отражение на страниците на вестник „Отечествен фронт“ – статията ще бъде отпечатана в сп. „Проглас“, във вестник „21“, както и в сборник на Националния военен университет „Васил Левски“, гр. Велико Търново. 7. „Становището на Владимир Георгиев за правописната реформа от 1945 година, изразено на страниците на българския печат“ – статията ще бъде публикувана в сп. „Български език“, издание на БАН и на Института за български език, в езиковедската рубрика на вестник „21“, както и в сборник на Националния военен университет „Васил Левски“, гр. Велико Търново. 8. „Българските езиковеди и Първата научна правописна конференция от 1951 г.“ – статията ще бъде отпечатана в сп. „Проглас“ и във вестник „21“. Работи по докторската си дисертация, която е на тема „Въпросите на българския език и на българското езикознание в периода 1944 – 1956 година“ (с научен ръководител проф. дфн Стоян Буров). Член е на редакционните колегии, както и сътрудник за България, редактор и преводач на списанията „Бранувања“ (за литература, наука, култура и изкуство; Струга, Република Македония; с главен редактор Петко Шипинкаровски) и на „Книжевна академиjа“ (международно научно списание; ЕСРА, Скопие, Република Македония; с главен редактор доц. д-р Христо Петрески). Член е и на международното жури на поетичния международен фестивал „Стружки литературни срещи“, който ежегодно се провежда в град Струга, Република Македония. През 2008 година има присъдено I-во място за поезия от министъра на отбраната на Република България. През юни 2010 година нейна ученичка печели наградата за най-добър малък участник на „Мелнишките вечери на поезията” и антология „Килифарче”, на която Ваня Ангелова е редактор и съставител, събрала стихове на нейни ученици, става лауреат на „Мелнишките вечери на поезията”. През юни 2011 година Ваня Ангелова получава специалната награда на славянското списание „Ирин Пирин” на международния фестивал „Мелнишки вечери на поезията” (за историческия цикъл „С меча на мъртвите меди”). През юли 2011 година е наградена от Мелник с екскурзия до Гърция и участва в литературно четене в село Баница, на лобното място на Гоце Делчев. През август 2011 година е специален гост и на 50-годишния юбилей на Стружките вечери на поезията, като представител на Република България и като член на редакционната колегия на македонското списание “Бранувања” (”Вълнения”), както и като поет, като се отличава със стихотворение за виното („В рогата на Бакхус”), преведено от македонския поет Петко Шипинкаровски и публикувано в списание "Бранувања". По време на Стружките вечери Ваня Ангелова е интервюирана от националното македонско радио – “Радио Скопие”. През ноември 2011 година получава голямата награда на името на македонския поет Ацо Караманов от Министерството на културата на Република Македония и Съвета за култура на община Радовиш по време на 38-те поетични „Караманови срещи“, както и златен плакет с лика на поета за книгата си „Колесницата на времето, преведена и издадена на македонски език“. Награждаването става в Дома на културата на община Радовиш, а промоция на наградената u книга е направена в народната библиотека „Братя Миладинови”, в Радовиш. През същия месец ноември 2011 година нейно творчество е представено и в Стокхолм, Кралство Швеция. През юни и юли 2012 година печели два международни конкурса в Белград и Кикинда, Република Сърбия, и е включена в две сръбски антологии на световната поезия. В тези конкурси участват поети и писатели от всички континенти на планетата и от всички държави в света, между които Сърбия, Хърватска, Босна и Херцеговина, Словения, Черна гора, Македония, Ирак, Алжир, Мароко, Египет, Судан, Сирия, Саудитска Арабия, Палестина, Йордания, България, Холандия, Германия, Дания, Швеция, Швейцария, Австрия, Австралия, САЩ, Шотландия, Великобритания, Гърция, Япония, Канада, Нова Зеландия, Бразилия, Малайзия, Чехия, Белгия, Либия, Тунис, Кувейт, Мавритания, Бахрейн и мн. други. На 30 юни 2012 г. е поканена за награждаването в Кикинда, а на 14 юли 2012 г. е поканена за награждаването в Дома на културата в Белград, Република Сърбия. На 9 юли 2012 година е гост в предаването на Марин Кадиев „Не мога да мълча”, излъчено по телевизия „Скат” на 11 и 14 август 2012 година, а темата на предаването е „Днешният български геноцид”. През август 2012 година получава награда за стихотворение за виното („Вино от пелике”), по време на 51-те Стружки вечери на поезията. На тези Стружки вечери е направена промоция в Дома на културата в град Струга (на 24 август 2012 г.) на наградената u книга „Колесницата на времето”, издадена на македонски език и получила първа награда от Министерството на културата на Република Македония и община Радовиш. На 5 юли 2013 г. в народната библиотека „Григор Пърличев“, в Охрид, по време на международния поетичен фестивал „Стужки литературни срещи“, е представена книгата u „Наследниците на Херакъл“, издадена от Министерството на културата на Република Македония. На 28 септември 2013 г. в град Тител, Република Сърбия, получава международна литературна награда за стихотворението „Сърби“, преведено на сръбски език от поета Найдан Стоянович (Сурдулица, Република Сърбия) и включено заедно с останалите наградени стихове в алманаха на международния фестивал „FLERT 2013“. От 4 до 7 ноември 2013 г. поетесата е поканена като специален гост от Съюза на полските писатели на XXXVI-ия международен поетичен фестивал в Познан, Полша, където отличените u стихотворения „Cudza wiara“ и „W dol“, написани в оригинал на полски език, са включени в литературните четения и в поетичен алманах. На 20 декември 2013 г., гр. Червен бряг, Република България, u е връчена наградата на вестник „21“ за международно сътрудничество, поезия и преводаческа дейност от главния редактор на вестника – Тихомир Константинов. На 5 април 2014 г. е удостоена с награда (отличие) в националния конкурс за поезия „Пролет моя“. Наградата u е връчена в народно читалище „Никола Йонков Вапцаров“, гр. София, лично от председателя на журито – поета Евтим Евтимов. Другите членове на журито са академик Благовеста Касабова и поетесата Романьола Мирославова. Член е на Съюза на независимите български писатели, на Съюза на краеведите в България, на Дружеството на писателите „Бран” в Македония, на Дружеството на писателите на Кралство Швеция и на Съюза на писателите на Република Сърбия. Бивш председател е на литературния клуб на писателите „Никола Йонков Вапцаров” при Военен клуб, гр. Велико Търново. Превеждана е на много европейски и световни езици. Участва в различни национални и международни фестивали (у нас и по света). За нейните произведения са написани рецензии на английски, немски, сръбски, македонски, руски, полски и други езици.
За историята като за поема
Историческото повествование винаги е застрашено от натрапчива досада. Освен тогава, когато е гигантизирано до комични висоти, или когато направо е измислено. Но има и обратни крайности. Конвенционалното схващане на професионалните историци за възстановяването на една изминала реалност е, че тя следва да бъде натруфена с цифри, факти, статистики, названия, имена и дати. Разбира се, историята е немислима без фактография и фактология. Но липсва ли дискретния плам на романтиката, отсъстват ли емоционалните индикатори на човечност, тя се превръща в монотонна хроника. Поне за мен стихотворението на Георги Константинов „Балада за нисшите чинове” е по-вълнуващо пресъздаване на величието на Освободителната война, отколкото всички акуратни и компетентни описания на баталии, храбрости, герои и мъченици, топография на историческите събития, подвизи на офицери и войници за същата война.
В този смисъл историците следва да признаят и потвърдят приоритета на литературата изобщо в създаването на историческата памет и преклонението към изминалите времена в общото народно съзнание. Това се отнася и за Паисий, и за средновековното ни книжовно великолепие, и за модерна България след 1879 г., когато Хр. Ботев, Ив. Вазов, З. Стоянов омагьосват с проза и поезия общобългарското въображение дълго преди да се появят авторитетните историци като Васил Златарски, Петър Ников и Петър Мутафчиев.
Поетесата Ваня Ангелова е съсредоточила своето внимание към античния и средновековен период от българската история. Вероятно защото през това време се изграждат основните темели на нашата историческа самоличност, благодарение на което ние устояваме след толкова тежки векове на сътресения, опасности, метаморфози и дори катастрофи. А и предполагам, че тя има окуражителното намерение да продължи опоетизирането на нашето минало в бъдеща хронологическа перспектива, където има не малко причини за вдъхновение и творчество. Нашата пъстра етническа физиономия, нашата богата събитийна панорама, нашата кръстопътна култура по-късно, е моделирана именно през този период.
Затова ние четем тази проникновена поезия с вълнение. Не всеки има дарбата на поет, но поетичните хора разбират и оценяват поезията изобщо, и историческата особено. Затова без да сме професионални литератори, ние възприемаме тези стихове като свидетелство за талант, който самороден, но и култивиран, влияе върху нашите ежедневни емоционални тръпки и в нашите представи за далечното минало. Тук условностите са единствено за да засилят емоцията. Когато Мехмед Завоевателят влиза с коня си в „Света София”, той не знае, че покорява Византия, а само Източната Римска империя. Тогава Византия като име не е съществувала, но като пулсация от нашата история и култура ние сме част и от нея. Интересното е, че християнска и православна Византия непрекъснато е обект на нашите войни и на нейните срещу нас, което е отразено и в поезията, и в цялата книжнина. Нещо повече, последната българо-византийска война от края на XIII век е, когато турците са вече на полуострова… Което е едно от свидетелствата и обясненията за лекотата, с която Турция преодолява съпротивата на някога славните християнски държави на Балканския полуостров.
Не допускам обаче някой специалист по антична и средновековна история, какъвто аз не съм, да отправи упрек към конкретната фактология на автора. А обикновено ние винаги връзваме кусури, и дори се отнасяме понякога иронично към историческата поезия и белетристика не само за този период. Може би Ваня Ангелова е следвало малко да понамали дитирамбите, защото в нашата история няма само блясък, няма само светлини. Има и мрак, и сенки. Но поетът рядко забелязва това, а и не е необходимо да го прави, с оглед на характерната особеност на този специфичен жанр. Затова прочетете тази особена поезия. От книгата ще усетите благородния спазъм на съприкосновение едновременно с общобългарското усещане за значимост и чисто човешки порив. Сигурен съм, че ще е така!
11. 07. 2014 г. проф. д.и.н. АНДРЕЙ ПАНТЕВ
гр. София, СБП
